По време на напрегнатата си среща в пещерата, Давид и Саул се показват като пълни противоположности: Саул бил загрижен за репутацията, името и царството си, докато Давид успял да се уповава на суверенитета и непоколебимата любов на своя Бог. Давид е пример за всички нас за богоугодно търпение сред силно изкушение. Божието одобрение е всичко, от което се нуждаем за трайно удовлетворение, а Давид изглежда е човек, който разбира това до мозъка на костите си.